Християнство по време на криза

Живеем в сложно време! Време, което предизвиква устоите на цивилизацията. Една цивилизация с Християнско начало, която е забравила основите си и точно затова е слаба. Изправени сме пред икономическа криза, чиито причини се коренят в забравените ценности и вери, които са създали идеята за „Благоденствие за всеки, лична свобода и равнопоставеност между хората”.

Днес ние имаме тези идеи, защото те са били отстоявани радикално през вековете. Всеки християнин е живял с тези принципи, твърд в тях до краен предел.

Дяволът чрез света отправя поредното си предизвикателсто срещу истинските Христови последователи. През последните години идеите на хуманизма и егоизма размиха ценностите на обществото и започнаха своята битка за църквата. Посредствеността във вярата и усъвършенстването на формата заеха небивали размери в църквата. Изместването на фокуса от фундамента на вярата ни в Христос към човешкия интерес създаде един нов вид вяра, в която идеята за жертвоготовност в името на вечността с Христос бе изместена от очакването какво да искаш/имаш от Христос.

И на пръв поглед Християнството е в криза, досегашните държави, които са защитавали идеите му всеотдайно, днес го отхвърлят официално. Тези, които се наричат с Христовото име, изобщо нямат идея какво е Христос. Неубеденост, посредственост, повърхностно отношение и безразличие се ширят навсякъде. Безпринципността се шири всред църквите! Погледнато отстрани сякаш сме запазили марката през тези 2000 години, но сме загубили качеството. А срещу нас се изправя огромна маса от последователи от различни вери от изток и запад, които отслабват и без това слабите позиции на християнския официален свят. Хора от езически вери са готови да умрат за каузата си, силни до фанатичност в своите убеждения. Какво ще направи тази криза с Християнството? Родена от загубата на Християнския морал във всички сфери на живота и захранена от липса на усещане за отговорност, тя ще продължава да унищожава фалшивите християнски образи! Настъпването на другите вери ще заеме само фалшивите Християнски позиции.

Днес ние виждаме една отваряща се дупка, която поглъща фалшивото и лицемерното, неистинското, за да останат и от двете страни истинското добро и истинското зло. Десетилетия наред хуманизмът ни учеше на компромиси и отстъпки към злото. Забравихме, че злото е тук, за да унищожава доброто, а не да преговяра с него. Станахме толкова добри, че започнахме да галим дявола.

Затова днес се страхуваме, че от страната на злото ще останат мнозина. Основателни ли са тези очаквания? – Да, основателно реални. Но точно в това е силата на истинското добро! То не се влияе от количеството зло срещу него, защото има сили да го победи. Стой на страната на доброто!

Кризата ще поглъща все повече посредственост, безразличие и лицемерие, ще разширява размерите си до размерите на цялата неистина, използваща марката „Християнство”, обсебила името на живия Христос, без да живее Неговия живот. И тогава единственият победен път на доброто ще бъде този на пълната вярата т.е. радикално, силно, истинско отдаване на божествените слово и воля; едно отдаване до краен предел, в което си готов да се разделиш с всичко материално в името на взаимоотношенията си с Христос.

Отчаян ли съм? – Не.

Има ли надежда за обрат? –  Да,  докато има давидовци, готови да завъртят прашката си  и да убият Голиата на злото. Готови да рискуват собствения си живот, за да видят как Бог води своя бой чрез неговите малки воини, Християнството ще е живо и ще побеждава.

Ентусиазиран съм, а не отчаян; вървящ напред, а не сломен. Въодушевен съм за бъдещето на християнството, защото знам, че в църква „Светлина на света” има мнозинство Божии деца, които ще стигнат до краен предел на възможностите и живота си, за да победят злото в себе си и в света. Нека ямата, поглъщаща фалша да става по-голяма, нека  вярата ни да расте.Битките и победите предстоят.  Аз ще се наведа за моето камъче, а ти?

Божидар Симеонов