Интервю

Интервю с п-р Божидар Симеонов, публикувано в списание \"Благовестител\".

 

ДЕРЗАЕМ В МИСИОНЕРСТВОТО И ПРOЕКТИ

ЗА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ

 

- Бихте ли се представили накратко? Вие сте пастор в Пловдив, но като пасторско семейство сте служили на много места...

- Да, така е. Роден съм в Шумен през 1969 г. Ръкоположен съм за пастор на 29 февруари 1995 г. От 1992 г. до 1999 г. служих в ЕПЦ “Живот чрез Христа” в Шумен. Това е църква, която основахме заедно с моята съпруга Антоанета през 1992 г. Бог ни извика да работим в Пловдив през 1999 г., оставяйки в Шумен и района 5 основани църкви и 3 църковни сгради. За 7 години Бог ни благослови там със 130 вярващи в българската и с около 250-300 вярващи в циганската църква. В Пловдив пристигнахме в много трудно за църква “Светлина на света” време. Църквата току-що бе загубила сградата, в която се бе помещавала. Последните 6 месеца, преди да станем нейни пастори, бе преживяла 4 разцепления на бивши нейни, ключови лидери. Въпреки нашата неопитност и младост, за последните 10 години Бог ни благослови със стотици нови, обърнали се към ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС хора, изградени и развиващи се служители в църквата и прекрасни приятели в лицето на всеки един член на църквата. Построихме сграда от 2000 кв.м., паркинг от 2000 кв.м., успяхме  да спечелим старата сграда, построена с толкова много любов и жертви през 1983 г. (това е единствената църковна сграда, построена по времето на комунизма в България).

 

- Вашата църква ЕПЦ “Светлина на света” – Пловдив има заслужаващ подкрепа план за християнско училище, в което да учат и много невярващи. Бихте ли споделили за това?

- Голямо благословение за нас е детската занималня, която осъществяваме заедно с НЧ \"Петко Р. Славейков - Юг\". За близо 2 години тя успя да ни покаже, че промяната, която можем да осъществим чрез вяра в децата, е промяна на следващото поколение и послание на нашата вяра към бъдещето. В резултат на това в сърцата ни загоря желанието да създадем Начално училище. През 2008 г. закупихме сграда от 1000 кв.м. за бъдещето на това ни видение. Можете да видите снимките на тази сграда.

 

- Вашата книга “Повикан ли си?” сте посветили на “младите хора – смели да се отличават от тълпата”. В тази книга споделяте, че за Вас звучи гордо да сте протестант и евангелист...

- Наистина, аз съм протестант, евангелист и за мен това звучи гордо, защото означава жива вяра и дълбока увереност в принципите на Исус Христос, т.е. в християнството. Никой в XXI век не трябва да се срамува от своята принадлежност към обществена група, която проповядва и възпитава у своите членове толерантност, вярност към нацията, обществени и семейни добродетели, коректност в бизнеса, постоянство в обучението, самоусъвършенстването, въздържателност и респект към най-уникалния и безценен дар – живота. Вярно е, че сме различни, но това не е попречило на Каблешков да даде живота си за България, на Левски често да се спира в евангелските църкви, на Пенчо Славейков и Константин Фотинов да бъдат част от българската култура и да дадат своя безценен принос за организирането на евангелския превод на Библията на български, за който Вазов казва: ”Протестантският превод на Библията е най-крупната книжовна творба на Възраждането, която утвърди североизточното наречие като книжовен български език.” Завършването на протестантския колеж “Робърт” в Истанбул не е попречило на 45 на сто  от министър-председателите на България до 9 септември 1945г. да бъдат личностите, които познаваме от страниците на историята. Напротив, най-вероятно принадлежността им или докосването им до принципите на вярата и живота на евангелските църкви са ги направили такива, каквито са били.

 

- В книгата Ви цитирате и друг безспорен факт – около 45 на сто от всички, които наричат себе си християни по земята, са протестанти евангелисти... Със сериозни аргументи отговаряте на някои нападки, че “евангелистите са секта” – дума, която в последните години много се коментираше в Пловдив, Бургас  и други градове на страната...

- Да, протестанти /евангелисти/ са около 45 на сто от тези 1 500 000 000 души по лицето на земята, които се наричат християни. Да наречеш всички тези хора сектанти е доста безотговорно, особено когато никога не си отварял тълковния речник да видиш значението на тази дума, а именно “религиозна група, отделила се от господстващата църква” (Български тълковен речник, Изд. Наука и Изкуство 1994г.). От това определение става ясно, че в съвременния свят не е възможно да има секти, защото няма господстваща църква. Днес църквата е отделена от държавата и всички вероизповедания са равни пред закона. Второто значение на тази дума е от латински произход, много употребявано през средновековието, особено от членовете на светата инквизиция, е по-близко до смисъла, който влагаме днес: “особена, затворена група от хора, обединени от тесни интереси.”

 

Да наречеш секта евангелските църкви означава да наречеш около 700 000 000 души на планетата “затворена група от хора, обединени от тесни интереси.” Не би могло държавните глави на САЩ, Германия, Канада, Южна Корея, Финландия, които са членове на евангелски църкви, да бъдат наричани сектанти. Няма начин премиерите на Австралия, Швеция, Ирландия да са част от “група, отделила се от господстващата църква” или да са част от “затворена група от хора, обединени от тесни интереси.”

 

Вярно е, че сме различни, но точно в различието и многообразието е красотата на тази вселена, и си мисля, че е доста елементарно за съвремения човек да принизява Създателя на всичко до едни човешки параметри. Всички истински християни обаче, без значение католици, протестанти, или православни, вярваме, че нашият Бог е създал всичко видимо и невидимо. Е, тогава как бихме могли да се наричаме едни други сектанти, когато това, което ни обединява, е Христос? Горд съм, че съм част от едно малцинство, което чрез вяра и молитва може да повлияе бъдещето на мнозинството.

 

- Евангелистите трябва да поемат своя дял за промяната на нашето общество, нали?

- Да, защото ние сме обществено отговорна църква, която не си заравя главата в пясъка, като види обществен проблем, а се опитва да поеме своята част от отговорността за промяната на това общество към по-добро. Евангелисти са около 100 000 българи – инженери, учители, лекари, политици, общински съветници, кметове, адвокати, съдии, работници – една добра част от цялото, което наричаме България.

Малко злато е по-желано от много желязо; малко парфюм променя атмосферата в голяма стая; малко светлина разпръсква тъмнината; малко сол променя вкуса на цялото ястие. Тези думи, че ние сме “солта на земята”  не са моя идея, а на Христос.

 

- Бихте ли споделили за мисионерската дейност на Вашата църква? Слава на Бога, основали сте църква в Севернокипърската турска република и в други страни зад граница.

- Чрез приятелски взаимоотношения или изпращане на наши служители, църква „Светлина на света” има филиали в Севернокипърската турска република, в град Дурас – Албания и в Нови Сад – Сърбия. Мисионерството е основна причина, заради която църквата съществува и е изпълнение на нейната главна мисия – благовестието.

 

- А ще споделите ли накратко по-интересни свидетелства от живота Ви?

- Няма по-голямо чудо за мен от факта, че хората прдължават да идват в църквата, въпреки че аз съм им пастор. Още по-голямо чудо от това е да се прибера вечер и да ме посрещне на прага усмивката на моята съпруга и на двегодишната ми дъщеря.

 

- Какво ще пожелаете на читателите на “Благовестител”?

- На читателите пожелавам да научат урока от кризата: отговорът не е в материалното и видимото, а в невидимото и вечното. И ако имат мечти за материалното, е добре да погледнат на духовното!

 

Разговора води: Лъчезара Йосифова