Една сълза за децата

 

Една сълза за децатаДетски очи, пълни с живот, сред мизерия, бедност, разруха, мръсотия, болести…

Видях къде живее Анета със сестра си  и двамата си братя и сърцето ми се сви. Всред остатъците от храна, дюшеците на пода и калта видях искрата на радост в очите на децата, радост, че някой ги е забелязал, че имат гости. Не издържах, разплаках се. Трябваше да направя нещо…, но бях зает, имах ангажименти с голямата картина, не биваше един частен случай да ме разсейва и … забравих.

Същата вечер заваля силно и продължително. Дъжд от онези, които поставят на изпитание всяка преграда. Тогава се сетих, отново видях очите на тези деца, парцалите по прозорците и парчето плат за входна врата и … дъжда. Забравих глобалното, загърбих хилядите, оставих тълпите и видях само тези четири чифта детски очи в студения есенен дъжд. Не можех да променя политиката, нито световния ред, нито да разпределя храна на всички, но можех да реша този проблем и да дам надежда на тези деца – и трябваше. Взех решение те да имат покрив, прозорци и врати преди първия сняг. Успокоих се, почувствах се по-жив от всякога. Навън дъждът продължааше да мокри всичко, до което се докосваше. Заспивайки в мир със себе си, една сълза се спусна към възглавницата ми – една сълза за децата.

Божидар Симеонов


Една сълза за децатаЕдна сълза за децата

Една сълза за децатаЕдна сълза за децата

Една сълза за децата

Една сълза за децата

Една сълза за децатаЕдна сълза за децата